Интеревю с Емилиян Евтимов за вестник Мередиан мач от 15.07.2017 г.
Макар да изживяха много тежки мигове покрай изявите на любимците си през последните години, българските фенове на Милан са сред най-активните в страната и могат да се похвалят с постоянно присъствие на дерби мачовете на любимия си тим. Днес ще ви срещнем с една от основните фигури в живеещия свой втори живот фенклуб на „росонерите“ - Емилиян Евтимов. Той е на 22 години, от София, и в момента учи телекомуникации в Техническия университет, съчетавайки ученето с работата в един от водещите телекоми. Роденият на 23 май 1995 година Емилиян започва да следи „росонерите“ на 10-годишна възраст след поражението на финала в Шампионската лига срещу Ливърпул в Истанбул и постепенно те се настаняват в сърцето му. „През 2006 година гледах тима срещу Байерн в Шампионската лига заедно с дядо ми и той през цялото време се възхищаваше колко голям нападател е Шевченко. Първоначално обаче аз приемах всичко по детски и едва на следващата година нещата станаха по-сериозни. Повратният момент за мен бе през 2007, на 12-ия ми рожден ден. В същия ден, на 23 май, Милан се изправяше в Атина срещу Ливърпул отново на финал в Шампионската лига. През деня, като всяко дете, получих торта и ме накараха да си пожелая нещо преди да духна свещичките. Единственото, което поисках, бе Милан да спечели и да ми „подари“ трофея за рождения ден. И това се случи - 2:1 за седмата КЕШ! Кристално ясно помня двата гола на Пипо Индзаги. Имах чувството, че играчите ме чуха и изпълниха детското ми желание. Тогава се влюбих окончателно в Милан, обещах си да подкрепям отбора, докато съм жив, и си поставих за цел един ден да посетя техен мач. За моя огромна радост изпълних това си желание“, връща лентата назад Емилиян. Той дори успява да удвои първоначалните си намерения и до този момент има в актива си два двубоя на „росонерите“на живо - срещу Ювентус през 2016-а и с Рома тази година. За негово съжаление и в двата случая гостите напускат „Сан Сиро“ с трите точки, но това по никакъв начин не повлиява на настроението му, след като успява да усети от атмосферата на Курва Суд. Предвид цитирания по-горе финал с Ливърпул не е изненада, че любимият играч на Емилиян е Филипо Индзаги. Именно за това най-тъжният момент във фенската му биография е последния двубой на Супер Пипо с фланелката на „росонерите“ - победата с 2:1 срещу Новара през 2014 година, когато той влиза като резерва и бележи в типичен стил. „И до ден днешен очите ми се пълнят със сълзи от кадрите от този мач“, споделя той. Доста по-голяма радост предизвиква темата за развиваната от българския фенклуб на Милан дейност, като още в самото начало Емилиян засвидетелства своето уважение към всички, спомогнали за неговото развитие от 1999 година насам. „За съжаление, по една или друга причина, през последните години фенклубът у нас бе ограничил своята дейност. С група ентусиасти като мен решихме, че Милан трябва да има голяма и представителна общност в България. Започнахме в началото на изминалия сезон 2016/17 със скромна сбирка от 5 души в столично заведение за първия мач от сезона. Само за една година като неофициален фен клуб успяхме да увеличим бройката до 70 души за най-големите събирания. Съумяхме да изградим основни структури в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, както и няколко по-малки, които ни предстои да развием в Перник, Благоевград и Хасково. Големи наши групи имаше на доста от мачовете през сезона. Направихме отбор по мини футбол в София, които участва със собствени екипи в шампионата на фенклубовете на чуждестранни отбори в България, имаме и такъв отбор във Варна. Посетихме Милан Джуниър Камп в Дряново. Имахме доста инициативи през годината, но най-важното, което успяхме да изградим са многото приятелства, а когато едно приятелство е подплатено с обща страст и обща любов, то това приятелство става истинско и силно“, отбелязва Емилиян. Той признава, че в първите стъпки на тяхното начинание им помагат колегите Методи Ангелов от фенклуба на Нюкасъл и Георги Христов, оглавяващ родната фракция на Реал Мадрид. Те им дават необходимите организационни насоки и съвети. Сега приоритет пред българските „росонери“ е официалното регистриране на фенклуба както в съда, така и в международната асоциация на фенклубовете на Милан. Организацията развива своя активна дейност и онлайн, като актуална информация може да бъде намерена на групата във Фейсбук - Fan club Milan Bulgaria/Фен клуб Милан България.
Емилиян коментира и новият път на росонерите и смяната на собствениците:
"Радвам се, че новият „червено-черен“ път не е просто маркетинг".
По подобие на останалите фенове на Милан, Емилиян също очаква с нетърпение новия сезон и възможността да види всички нови играчи, пристигнали на „Сан Сиро“ в действие. „Ако трябва да бъда честен, имах сериозни притеснения от това, че Милан ще се превърне в отбор от типа на Манчестър Сити или ПСЖ, при който идва един безбожно богат човек и оставя едни купища с пари, които се пилеят напълно безразборно. Този модерен тип отбори лично на мен въобще не ми харесва и смятам, че това убива футбола. За сметка на това новото ръководство, в лицето на Фасоне и Мариабели, прави изключително добро впечатление. Това, което се гради в Милан, не е просто маркетинг за продажба на фланелки, това е изграждане на отбор с бъдеще. Всички нови попълнения бяха взети на разумна цена, която е напълно реална. В същото време клубът не позволи на другите клубове в Италия да извиват ръцете на ръководството с безумно високи трансферни суми, като например исканите 100 милиона за Белоти. Това, че собственикът Йонгхонг Ли е богат, не означава, че отбора трябва да влиза в реториката на английските клубове, които харчат суми по 60-70 млн. и нагоре за щяло и нещяло. Новите попълнения са инвестиция в бъдещето, всеки един от тях може след време да бъде продаден за двойни и тройни от сегашните си трансферни суми, което е възможност клуба да се самоиздържа в един бъдещ момент и да не е изцяло зависим от финансовото състояние на собственика си. Именно такива конвертируеми на пазара играчи липсваха в последните години на ерата „Берлускони“, когато той нямаше възможността да заделя такива огромни суми за трансфери. Все пак искам да приканя феновете на Милан за търпение, не бива да забравяме, че отбора все пак е напълно нов и ще му е необходимо време, но съм сигурен, че Милан ще се върне отново където му е мястото - на трона на световния футбол!“, смята Емилиян.